© 2019 by Moxie. 

 БЛУСЪТ

Всичко  в съвременния блус и джаз започва през далечната 1870 г., когато Америка излиза от Гражданската война  и робството е отменено. Хора от всички краища на света започват да мигрират  и така се появяват и се смесват много нови музикални жанрове като джаз, блус, блуграс, клезмър, зайдеко, а по-късно и съвременните рок, рап и хип-хоп.

Блусът възниква в края на 19-ти век и началото на 20-ти век по поречието на река Мисисипи. В началото това е изключително „черна“ музика, създавана от негри за негри. Те пеят, докато работят на плантациите - за любовта, за тежките робски дни и за раздялата с близки хора. (work songs). Изпълняват  се в съпровод на банджо и китара. Един човек, наречен „лидер“, пее мелодията, а всички други групово му отговарят. Впоследствие блусът се обединява с народната музика на белите преселници, кънтри, и с някои други стилове, което дава началото на няколко различни клона в блуса.

Блусът и разновидностите му (делта блус, Пидмонт блус, джъмп блус, чикагски блус)оказват силно влияние върху развитието на по-късната западна популярна музика, като става основа на жанрове като джаз, рок, хип-хоп и други.

Легендата на блус музиката е BB King. Роденият в Мисисипи музикант е смятан за един от най-великите китаристи на всички времена. Той има близо 30 студийни албума и е прекарал над 65 години на сцената, изнасяйки понякога по 300 концерта годишно. Eдин от тримата Крале на блуса заедно с Албърт Кинг и Фреди Кинг.

Блусът в България

 

Не закъснява появата и на блуса в България. Известни български изпълнители са Георги Минчев, Васко Кръпката и Подуене блус бенд, Буги Барабата, Камен Кацата, Rocking Chair, 5XL, Guitar Nick & Blue Al, Blues Traffic, Little big band, Blues boulevard, Jimmy's band, Здравко Гулов, Herman's Wolf Band, Георги Мархолев и група „Сънрайз“. 

 

ДЖАЗ

Около 1808 г. около половин милион роби от Африка са депортирани в САЩ. Със себе си те донасят своите традиционни племенни танци и инструменти.

В Ню Орлиънс, Ню Йорк и Нова Англия до 1843г. се организират музикални фестивали, където се изпълнява африканска музика. Песните не отговарят на тогавашните европейски представи за хармоничност. Постепенно чернокожите изпълнители се научават да свирят на европейски инструменти, в частност на цигулката. В същото време европейски изпълнители започват да включват елементи от африканската музика.

 Истинско развитие и популярност джазът добива през 20-те и 30-те години. Заедно с това на него му се присъжда репутация на неморална музика и по-старото поколение съзира в него заплаха за своите традиционни ценности. Най-популярните формации по това време са биг-бендовете на Дюк ЕлингтънКаунт Бейзи и Бени Гудман. Елингтън е считан и за един от най-значителните композитори в историята на джаза. През 30-те години се ражда и суингът, който е музика за танци и същевременно се предава по радиоканалите в продължение на много години. По това време джазът се появява и за първи път в Европа – във Франция и Белгия.

 

Джазът в България

 

Родоначалникът на българския джаз е роденият в Харманли Асен Овчаров. През 1942г. той създава първият класически джазов оркестър в България и на Балканите. Солист цигулар в него е Сашо Сладура, а вокалистка – Леа Иванова. Веднага след войната джзът в България е
забранен. Хората, които се занимават с тази музика са реперсирани. Асен Овчаров е арестуван и въдворен в лагера в Белене. Леа Иванова е въдворена в лагера в Ножарово, а Сашо Сладура – в Ловеч, където е убит през 1961 г.

 Първият български джазов състав с международно признание е легендарният квартет „Джаз-Фокус 65“,  който през 1967 г. печели наградата на критиката на фестивала в Монтрьо, Швейцария.              През 1968 г. квартетът (в състав Милчо Левиев, Симеон Щерев, Петър Славов и Любомир Мицов) записва и албум отвъд „Желязната завеса“- в ГФР.

 „Бели Зелени Червени“ е един от най-активните български джазови състави от 70-те години, а комбо-съставите на Симеон Щерев и Констатин Носов свирят в най-добрите   традиции на световния джаз.

В началото на 80-те години джазът в България продължава развитието си благодарение на   певицата Камелия Тодорова и музикантът Милчо Левиев (който включва в композициите си мотиви от българска народна музика).